Дадаизмът, авангардно движение в изкуството, което се появява по време на Първата световна война, оказва значително влияние върху развитието на концептуалното изкуство и Fluxus. Като оспорва традиционните художествени конвенции и възприема радикални, неконвенционални подходи към създаването на изкуство, дадаизмът проправи пътя за концептуалните и перформативни аспекти, които характеризират както концептуалното изкуство, така и Fluxus.
Произходът на дадаизма
Дадаизмът възниква в разгара на бурните години на Първата световна война с епицентър в Цюрих, Швейцария. Това беше отговор на ужасите на войната и се стремеше да подкопае преобладаващите културни и художествени норми на времето. Дадаистите отхвърлиха рационалността, валоризираха безсмислието и прегърнаха абсурда, често включвайки елементи на случайност и произволност в своите творби.
Влиянието върху концептуалното изкуство
Отхвърлянето на традиционните форми на изкуството от страна на дадаизма и акцентът му върху радикалните идеи, концепции и неортодоксалното използване на материали полагат основите за появата на концептуалното изкуство. Концептуалното изкуство дава приоритет на идеята или концепцията зад произведение на изкуството пред неговата визуална или материална форма. Дадаисткият акцент върху анти-изкуството и деконструкцията на традиционните артистични среди и процеси резонира силно с движението за концептуално изкуство, което се появява през 60-те и 70-те години на миналия век.
Художници като Марсел Дюшан, видна фигура както в дадаизма, така и в концептуалното изкуство, олицетворяват прехода от дадаистките принципи към концептуалното изкуство. Прочутите готови произведения на Дюшан, като неговия писоар, озаглавен „Фонтан“, оспорват самата същност на изкуството, заличавайки разликата между предмета от ежедневието и произведението на изкуството, концепция, централна както за дадаизма, така и за концептуалното изкуство.
Появата на Fluxus
Fluxus, радикално и експериментално арт движение, което се появява през 60-те години на миналия век, е силно повлияно от дадаистките принципи, особено в отхвърлянето на традиционните художествени материали и акцента върху представянето, участието на публиката и дематериализацията на арт обекта. Дадаистките представления и събития послужиха като предшественик на перформативните и интерактивни аспекти на събитията на Fluxus.
Духът на „анти-изкуството“ на дадаизма, който се стреми да предизвика и разруши конвенционалните художествени практики, резонира силно с етоса на Fluxus. Движението възприема интермедиите, размивайки границите между различните форми на изкуството и се стреми да интегрира изкуството в ежедневието, отразявайки дадаисткия импулс за разрушаване на бариерите между изкуството и обикновеното.
Наследство и влияние
Наследството на дадаизма продължава да отеква в сферите на концептуалното изкуство и Fluxus. Неговият радикален и подривен дух, съчетан с акцента върху силата на идеите и деконструкцията на художествените традиции, поставиха основата на концептуалния и перформативен завой в съвременното изкуство. Като оспорва самата представа какво би могло да бъде изкуството, дадаизмът открива нови пътища за художествено изразяване, като в крайна сметка проправя пътя за появата на концептуалното изкуство и Fluxus.